ТАКТИЛНА КЕРАМИКА
И КАК ДА Я ВИЖДАМЕ В КУЛТУРНОТО НИ ПРОСТРАНСТВО
Тактилната керамика е изкуство, което е създадено да се възприема не само визуално, но и чрез допир - от виждащи и от хора с нарушено зрение /напълно незрящи и с остатъчно зрение/.
Иван Кънчев Иванов
Тактилната керамика е един от начините, чрез които възприемаш света на незрящите и трудновиждащите хора. Съпричастно? Може би. Адекватно? Едва ли можеш да си адекватен, когато става въпрос за непонятни за теб усещания като невъзможността да виждаш, да си пълноценен в усещанията си, пълнокръвно да разгадаеш всички нюанси на това което ти предлага светът, който те заобикаля. Компенсирайки несъвършенствата, незрящите придобиват нови сетива, чрез които виждат детайлите, които ти пропускаш. Например релефа на пътя към дома. Или пък мириса на цветовете. Импровизирам, естествено - аз съм виждащ и няма как да знам какво усещат хората, лишени от зрение. Мога да се докосна до техния свят единствено чрез изкуството, създадено за осезание, за допир. Такова като тактилната керамика на Иван Кънчев. Оказва се, че този тип приложимо изкуство не е широко разпространено у нас.
Множество произведения на изкуството носят собствен релефен и пластичен код. Дори и да са създадени за наслада на окото, те могат да се възприемат и чрез допир. Без да са създадени универсално, те представляват интерес и за тактилно изследване. Нека да напомня че немалко художници изграждат картините и пластиките си именно на принципа на осезанието, първично, с много енергия на епидермално ниво. А с развитието и социализацията на изкуството тези достойнства се усъвършенстват, създават се произведения, целящи приобщаването на хора, лишени от важни сетива. Или както в случая с керамиката на Иван Кънчев, която е компактна, топла и съдържаща послания на брайл - мислена за гледане и допир, неговата работа е съчетание на пластични достойнства и максимална приложимост. Напомня ми на образци от индустриалния дизайн, които за съжаление съм виждал само извън България...
Ето че Иван Кънчев Иванов е намерил освен пластични и вербални измерения на проблема с виждането на скулптурата. Десет години той се е занимавал с тактилна пластика, донякъде с арт-терапия, натрупал е богат опит и естествено е стигнал до желанието да сподели натрупванията си с широката аудитория. В началото на януари излезе книгата на Иван Кънчев ТАКТИЛНА КЕРАМИКА - на границата на научния и естетическия проблем. Tази книга е културен факт. Защото някой неща трябва да се обясняват - oсновно на зрящите, за да прогледнат.
Когато поканихме Иван Кънчев да представи в ГАЛЕРИЯ ИРИДА този художествен анализ на проблема с виждането на керамичната пластика, нямахме цялостна представа за мащабите на този социално-естетически проблем. В България никой не е правил друго подобно изследване. За хора в неравностойно положение се говори обикновено когато трябва да се трупат дивиденти - по Великден, по Коледа, преди избори... Ние поканихме Иван Кънчев и неговата ТАКТИЛНА КЕРАМИКА с ясното съзнание, че за тези неща трябва да се говори, а на благородните каузи трябва да се помага. ГАЛЕРИЯ ИРИДА винаги е заемала авангардни позиции в културното ни пространство и в тази си роля заедно с Иван Кънчев отваряме беседа за тактилната керамика, не за да отговорим на всички социални проблеми, а за да зададем въпроси:
Замисляме ли се как се чувстват незрящите хора в нашия свят?
Даваме ли си сметка че, лишените от зрение хора са развили по-съвършено другите си сетива и са може би по-виждащи от нас?
Защо един творец може да се посвети на незрящите, а институциите да страдат от перманентно късогледство?
Как можем да направим съпричастни хората в неравностойно положение към нашия шарен свят? И обратно - виждащите да имат отношение към света на различните.
Ето няколко факта:
В Берлин има заведение /клуб/ без каквато и да е светлина. Сервитьорите са слепи и те водят за ръка до масата, а ти, виждащият клиент, се потапяш в съвършено непозната атмосфера.
В лондонските заведения има серия напитки, на които освен цветния етикет има и надписи на брайл. Не съм убеден че са направени само за незрящите...
Пак там в музеите и галериите има експонати, на които пише Please Touch /Моля Пипнете/, вместо досадното Please Do Not Touch /Моля Не Пипайте/.
И накрая, тези примери не са изолирани - в Европа такава социална нагласа съществува от доста години. Съвсем нормално е да има надписи на брайл по асансьорите, на указателните табели, в магазините...
Нека да напомня, че видео-арт и голяма част от инсталационното изкуство не е пригодено за незрящи, някой обекти са дори опасни за тези хора.
Това са някой от причините, поради които представяме тактилната керамика на Иван Кънчев Иванов.
За да се вижда. И за да се случват нещата.
No comments:
Post a Comment