WISH YOU A STARRY NIGHT and Happy New Year 2009

OF BIRDS AND MEN exhibition 14.05.2008

ЗА ПТИЦИТЕ И ХОРАТА

ТОТКА ДОЧЕВА

От години Тотка Дочева облича хората в кожа - като втора, също така индивидуална, но много пъстра. Сега тя е започнала да облича и нещата от живота на хората: паравани, манекени, птици, котки... За да докосне и стопли не само телата, но и душите им.

Изложбата на Тотка Дочева ЗА ПТИЦИТЕ И ХОРАТА в Галерия ИРИДА не е случайна среща. Тотка е израстнала в артистична атмосфера и винаги се е обграждала с много изкуство, поради тази и още много други причини тя се занимава с моден дизайн на кожени облекла. От своя страна ИРИДА е институция в съвременото родно изобразително изкуство, а също така не крие амбициите си в областта на модата. Настоящата експозиция представя Тотка Дочева повече като интериорен дизайнер и художник, отколкото като моделиер. Тя е повратна точка в развитието на автора - експеримент с дълготрайни активи и възможности. Галерия ИРИДА винаги е подкрепяла нетрадиционните и новаторски проекти - ето още една причина за тази изложба-среща.

ЗА ПТИЦИТЕ И ХОРАТА е проект, в който ще видим креативни решения за манекени, кресла и паравани облечени в кожа и майсторски колажирани с много вкус и цвят. Тези пъстри обекти могат да бъдат както универсално приложими във един съвременен интериор, така и да въздействат като самостоятелни произведения на изкуството. Нека си припомним, че Тотка е дъщеря на известния български художник Петър Дочев и убедително застава до името на баща си с артистичния си потенциал. Нейните произведения могат да бъдат пъстър акцент и удобство в дома и в модерния офис така, както ярко и безусловно присъстват в изложбеното пространство на ИРИДА. А защо за птиците и кои са хората, можем да разберем от 14 май, до 8 юни 2008 г. в салона на Галерия ИРИДА на ул. „Гладстон” N 24.

CARIBBEAN FEVER exhibition 13.03.2008

НАРИСУВАЙ МИ... СТРАСТ ОТ ШОКОЛАД

ОТНОСНО КАРИБСКИТЕ ТРЕСКИ НА ВАЛЕНТИН БАКЪРДЖИЕВ

Всички сме гледали КАРИБСКИ ПИРАТИ - поне една от трите серии на този екзотично-приключенски филм. Гледали сме също вече двата сезона на SURVIVOR по българската телевизия - емоции, страст, оцеляване и отново много екзотика. Имаме значи повърхностна представа за флората и фауната в Карибския басейн. Това, което не можем да си представим, е как се живее там, как се оцелява в действителност на това далечно място. За това може да ни разкаже един българин, който вече седем години живее и работи в Доминиканската Република. Като се има предвид че той е художник, ще добием реалистична визуална представа за нещата извън видяното на телевизионния и кино екран.

Става въпрос за Валентин Бакърджиев. Неговите трески започват доста преди да се засели в сърцето на Карибите - още в началото на 90-те в родния си Сливен той рисува ювелирни картини, инспирирани от Ар нуво и българското Родно изкуство. Много по-близки до екзотиката на далечни земи, отколкото до родната ни действителност. Батика /една несъмнено сложна и впечатляваща текстилна техника/, с който съм запомнил ранните изяви на Валентин, най-ясно очертава рамките на неспокойния и романтичен дух в творчеството на художника. Темите му, свързани с различни религии и култури, логично го извеждат първо в Италия, по-късно в Доминиканската Република, а след това - само съдбата знае накъде ще го отведaт. Творецът е устроен да се съобразява със страстите си извън ординерната логика. А страстите на Валентин Бакърджиев са свързани с постоянното търсене на новото, далечното и различното...

Изложбата на Валентин, която представяме в ИРИДА, е отражение на всичко казано до тук. Тя е изпълнена с матови тела на млади мъже и жени, оформена е от елегантна орнаментика и е довършена със златен варак. Един завършен цикъл на търсене и намиране на непознатата култура между двете Америки. Търсене и преоткриване на себе си в тази култура. Посяване на зрънцето Балканска обективност в Доминиканската екзотична действителност. Картините на Валентин Бакърджиев са колкото сюжетно опростени, толкова изпълнени с декоративния смисъл на многообразието на живота. В крайна сметка двете култури през океана не са много различни - и Балканската, и Карибската изобразителности се базират на простотата и знаковостта на детайла. На връзката между езическите и християнските вярвания, бит и общество. Всичко това може да се види изобразено на платната и батиците на Валентин. Тихата емоционалност на фигурите и динамичните фонове, деликатния колорит и леката четка на твореца са удоволствие за сетивата. Орнаментите, които преминават през шоколадовите тела ми напомнят и на друга, още по-далечна култура - тази на маорите в Нова Зенландия - въздействат като татуировки с религиозен смисъл. Като знак. Като символ, който обезсмисля разказа. Едно трескаво търсене на простите и универсални неща, които присъстват във всяка култура. Като тази треска не е болнава, тя е катализатор на търсенето и изграждането на личен идеал. Този идеал може да се намира тук до нас, може да се открие на Карибите или по островите в Тихия океан. Но където и да го открием и разгадаем той е един и същ - търсенето и откриването на любовта и опознаването на страстта, която ни кара да живеем. Леката треска на откривателството и един малък ром с кола, много лед и дива мента.

За мен изложбата на Валентин Бакърджиев е символ на едно пътуване - до Доминиканската Република и обратно. Макар да съм в София между блокове, молове и строителни площадки, трябва само да затворя очи и да се пренеса на хиляди километри оттук в един непознат, екзотичен и шоколадов свят. Другата България на Валентин Бакърджиев сред тропика на островите. Още един оцелял на Карибите нашенец, който обаче няма да се завърне, като останалите.

Защото вече е бил там и преди да отиде...

TACTILE CERAMICS exhibition 29.01.2008

ТАКТИЛНА КЕРАМИКА

И КАК ДА Я ВИЖДАМЕ В КУЛТУРНОТО НИ ПРОСТРАНСТВО

Тактилната керамика е изкуство, което е създадено да се възприема не само визуално, но и чрез допир - от виждащи и от хора с нарушено зрение /напълно незрящи и с остатъчно зрение/.

Иван Кънчев Иванов

Тактилната керамика е един от начините, чрез които възприемаш света на незрящите и трудновиждащите хора. Съпричастно? Може би. Адекватно? Едва ли можеш да си адекватен, когато става въпрос за непонятни за теб усещания като невъзможността да виждаш, да си пълноценен в усещанията си, пълнокръвно да разгадаеш всички нюанси на това което ти предлага светът, който те заобикаля. Компенсирайки несъвършенствата, незрящите придобиват нови сетива, чрез които виждат детайлите, които ти пропускаш. Например релефа на пътя към дома. Или пък мириса на цветовете. Импровизирам, естествено - аз съм виждащ и няма как да знам какво усещат хората, лишени от зрение. Мога да се докосна до техния свят единствено чрез изкуството, създадено за осезание, за допир. Такова като тактилната керамика на Иван Кънчев. Оказва се, че този тип приложимо изкуство не е широко разпространено у нас.

Множество произведения на изкуството носят собствен релефен и пластичен код. Дори и да са създадени за наслада на окото, те могат да се възприемат и чрез допир. Без да са създадени универсално, те представляват интерес и за тактилно изследване. Нека да напомня че немалко художници изграждат картините и пластиките си именно на принципа на осезанието, първично, с много енергия на епидермално ниво. А с развитието и социализацията на изкуството тези достойнства се усъвършенстват, създават се произведения, целящи приобщаването на хора, лишени от важни сетива. Или както в случая с керамиката на Иван Кънчев, която е компактна, топла и съдържаща послания на брайл - мислена за гледане и допир, неговата работа е съчетание на пластични достойнства и максимална приложимост. Напомня ми на образци от индустриалния дизайн, които за съжаление съм виждал само извън България...

Ето че Иван Кънчев Иванов е намерил освен пластични и вербални измерения на проблема с виждането на скулптурата. Десет години той се е занимавал с тактилна пластика, донякъде с арт-терапия, натрупал е богат опит и естествено е стигнал до желанието да сподели натрупванията си с широката аудитория. В началото на януари излезе книгата на Иван Кънчев ТАКТИЛНА КЕРАМИКА - на границата на научния и естетическия проблем. Tази книга е културен факт. Защото някой неща трябва да се обясняват - oсновно на зрящите, за да прогледнат.

Когато поканихме Иван Кънчев да представи в ГАЛЕРИЯ ИРИДА този художествен анализ на проблема с виждането на керамичната пластика, нямахме цялостна представа за мащабите на този социално-естетически проблем. В България никой не е правил друго подобно изследване. За хора в неравностойно положение се говори обикновено когато трябва да се трупат дивиденти - по Великден, по Коледа, преди избори... Ние поканихме Иван Кънчев и неговата ТАКТИЛНА КЕРАМИКА с ясното съзнание, че за тези неща трябва да се говори, а на благородните каузи трябва да се помага. ГАЛЕРИЯ ИРИДА винаги е заемала авангардни позиции в културното ни пространство и в тази си роля заедно с Иван Кънчев отваряме беседа за тактилната керамика, не за да отговорим на всички социални проблеми, а за да зададем въпроси:

Замисляме ли се как се чувстват незрящите хора в нашия свят?

Даваме ли си сметка че, лишените от зрение хора са развили по-съвършено другите си сетива и са може би по-виждащи от нас?

Защо един творец може да се посвети на незрящите, а институциите да страдат от перманентно късогледство?

Как можем да направим съпричастни хората в неравностойно положение към нашия шарен свят? И обратно - виждащите да имат отношение към света на различните.

Ето няколко факта:

В Берлин има заведение /клуб/ без каквато и да е светлина. Сервитьорите са слепи и те водят за ръка до масата, а ти, виждащият клиент, се потапяш в съвършено непозната атмосфера.

В лондонските заведения има серия напитки, на които освен цветния етикет има и надписи на брайл. Не съм убеден че са направени само за незрящите...

Пак там в музеите и галериите има експонати, на които пише Please Touch /Моля Пипнете/, вместо досадното Please Do Not Touch /Моля Не Пипайте/.

И накрая, тези примери не са изолирани - в Европа такава социална нагласа съществува от доста години. Съвсем нормално е да има надписи на брайл по асансьорите, на указателните табели, в магазините...

Нека да напомня, че видео-арт и голяма част от инсталационното изкуство не е пригодено за незрящи, някой обекти са дори опасни за тези хора.

Това са някой от причините, поради които представяме тактилната керамика на Иван Кънчев Иванов.

За да се вижда. И за да се случват нещата.