CARIBBEAN FEVER exhibition 13.03.2008

НАРИСУВАЙ МИ... СТРАСТ ОТ ШОКОЛАД

ОТНОСНО КАРИБСКИТЕ ТРЕСКИ НА ВАЛЕНТИН БАКЪРДЖИЕВ

Всички сме гледали КАРИБСКИ ПИРАТИ - поне една от трите серии на този екзотично-приключенски филм. Гледали сме също вече двата сезона на SURVIVOR по българската телевизия - емоции, страст, оцеляване и отново много екзотика. Имаме значи повърхностна представа за флората и фауната в Карибския басейн. Това, което не можем да си представим, е как се живее там, как се оцелява в действителност на това далечно място. За това може да ни разкаже един българин, който вече седем години живее и работи в Доминиканската Република. Като се има предвид че той е художник, ще добием реалистична визуална представа за нещата извън видяното на телевизионния и кино екран.

Става въпрос за Валентин Бакърджиев. Неговите трески започват доста преди да се засели в сърцето на Карибите - още в началото на 90-те в родния си Сливен той рисува ювелирни картини, инспирирани от Ар нуво и българското Родно изкуство. Много по-близки до екзотиката на далечни земи, отколкото до родната ни действителност. Батика /една несъмнено сложна и впечатляваща текстилна техника/, с който съм запомнил ранните изяви на Валентин, най-ясно очертава рамките на неспокойния и романтичен дух в творчеството на художника. Темите му, свързани с различни религии и култури, логично го извеждат първо в Италия, по-късно в Доминиканската Република, а след това - само съдбата знае накъде ще го отведaт. Творецът е устроен да се съобразява със страстите си извън ординерната логика. А страстите на Валентин Бакърджиев са свързани с постоянното търсене на новото, далечното и различното...

Изложбата на Валентин, която представяме в ИРИДА, е отражение на всичко казано до тук. Тя е изпълнена с матови тела на млади мъже и жени, оформена е от елегантна орнаментика и е довършена със златен варак. Един завършен цикъл на търсене и намиране на непознатата култура между двете Америки. Търсене и преоткриване на себе си в тази култура. Посяване на зрънцето Балканска обективност в Доминиканската екзотична действителност. Картините на Валентин Бакърджиев са колкото сюжетно опростени, толкова изпълнени с декоративния смисъл на многообразието на живота. В крайна сметка двете култури през океана не са много различни - и Балканската, и Карибската изобразителности се базират на простотата и знаковостта на детайла. На връзката между езическите и християнските вярвания, бит и общество. Всичко това може да се види изобразено на платната и батиците на Валентин. Тихата емоционалност на фигурите и динамичните фонове, деликатния колорит и леката четка на твореца са удоволствие за сетивата. Орнаментите, които преминават през шоколадовите тела ми напомнят и на друга, още по-далечна култура - тази на маорите в Нова Зенландия - въздействат като татуировки с религиозен смисъл. Като знак. Като символ, който обезсмисля разказа. Едно трескаво търсене на простите и универсални неща, които присъстват във всяка култура. Като тази треска не е болнава, тя е катализатор на търсенето и изграждането на личен идеал. Този идеал може да се намира тук до нас, може да се открие на Карибите или по островите в Тихия океан. Но където и да го открием и разгадаем той е един и същ - търсенето и откриването на любовта и опознаването на страстта, която ни кара да живеем. Леката треска на откривателството и един малък ром с кола, много лед и дива мента.

За мен изложбата на Валентин Бакърджиев е символ на едно пътуване - до Доминиканската Република и обратно. Макар да съм в София между блокове, молове и строителни площадки, трябва само да затворя очи и да се пренеса на хиляди километри оттук в един непознат, екзотичен и шоколадов свят. Другата България на Валентин Бакърджиев сред тропика на островите. Още един оцелял на Карибите нашенец, който обаче няма да се завърне, като останалите.

Защото вече е бил там и преди да отиде...