Всеки от нас има различни начини, чрез които търси формула на щастието. За хората занимаващи се с изкуство причините са ясни - малко артистичен наивитет и изначалното желание за по-добър, по-смислен и по-щастлив живот. За скулптора Георги Донов начините са два - черно и червено. Или по-скоро черно или червено - въпрос на късмет. Черното като идея за проста и ясна рисунка на недотам светлото ни настояще. И на илюзорното ни бъдеще. Червеното като желанието за промяна на битието и стремеж към топлина и естественост. Пълнокръвност в отношението към заобикалящия ни свят и в частност микро-вселената заобикаляща битието на Георги Донов.
В смисъла на игралния късмет черното и червеното са неизбежно съпътствани от успокояващия фон на зеленото крусно и упояващата миризма на цигарения дим. В контекста на скулптурното ателие на Донов, аромата на цигарен дим присъства, но фона е съвършенно различен. И ни най-малкото успокояващ. Всеки квадратен сантиметър от средата, заобикаляща скулптора е изпълнена с проекти, рисунки, калъпи, малки и по-големи пластики, покани от минали изложби, полиетиленови чашки... Накратко - пълно е с мечти, някой от които, претворени в материал. А материала най-често е топла, червена, керамична глина.
Черните рисунки и червените керамични изображения на игрални рулетки са начина по който Георги Донов възприема фортуната. Не като бягство от реалността, а като математическа вероятност за печалба от всеки и на всяка цена. Защото КОЛЕЛАТА НА ЩАСТИЕТО от гледна точка на автора, са обърнати вертикално като слънчогледи, а топчето на съдбата виси в пространството непопаднало никъде. Колелото на Фортуна вече не е болезнения стремеж за комарджийски успех, а еманация на слънчевия знак, на астрологичната карта, на древните езически символи, на кръговрата на живота. Идея за живота, в който всеки си избира номер /и цвят/ и всеки печели, когато познава съдбата си. Подигравката с казината и игралните зали, със скучните телевизионни игри, в които печелят основно продуцентите им - е ясна и до болка позната. Общество, което се уповава на късмета си, обикновено е ялово, а бъдещето му е неясно и несигурно. А Георги Донов, макар и идеалист, не разчита на шанса в живота. За това колелата, чрез които той търси щастието си са здрави, естествени и добре изпечени. В тях алюзията за игра и вероятност е само на повърхността - много по-дълбоко е усещането за вечност и цикличност. Ясна система от знаци и образи, в която е закодирано общото ни битие - усложнено, но неизбежно. Трудно, но с голяма доза чувство за хумор.
Тази инсталация на игрални рулетки не е единствената формула към щастието за скулпторът Георги Донов. В керамичните му компютри В ПАМЕТ НА ДЖОН АТАНАСОВ, в инсталацията му ЧОВЕКЪТ АВТОМОБИЛ - за справка: зад Националната Художествена Галерия, на входа на тузарското заведение Toba&Co те посреща един от тези автомобили, отново от червена керамична глина, като закачка към лъскавите и преходни съвременни ценности. Същата ирония е представена в МЕГАФОНИТЕ на автора, също глинени и груби, илюстриращи времето, в което всички говореха, но никой не казваше нищо съществено. И естествено никой не слушаше... Трябва да се замислим дали това време е отминало? Дали фарсовите глинени интерпретации на автомобили и компютри не са по-истински от реалните? Дали посланията на абсурдиста Йожен Йонеско са приоритет само на театралната сцена, или са навсякъде около нас?
Материалният минимализъм на Георги Донов по отношение на предпочитаната му глинена техника, ми напомня на подхода на датчанина Ларс Фон Триер в „Догвил”, където липсата на декор, подчертава зловещите послания на филма. В случая на Донов, древната, твърда керамична материя на произведенията му, ме кара да се замисля какъв е смисъла да си купувам нов мобилен телефон с 3.2 МегаПикселова камера, когато няма с кого да си поговоря за истински неща...
Нямам намерение да отричам материалните придобивки на съвременното общество, нуждата от модерност и пр. Просто искам да се науча да използвам тези вещи и средства, а не да бъда използван от тях. Скулптурната инсталация КОЛЕЛА НА ЩАСТИЕТО на Георги Донов много ми напомня на карта, на компас, чрез които по-лесно да намерим стойностите и категориите в обърканото си ежедневие. Това е неговата формула към щастието, което е или черно или червено - просто трябва да изберем какво.
No comments:
Post a Comment