ФОТООБЕКТИВИЗЪМ ИЛИ ФОТОСУБЕКТИВИЗЪМ
В ЗАВИСИМОСТ ОТ ТОВА ДАЛИ СЕ НАМИРАШ ПРЕД ИЛИ ЗАД ОБЕКТИВА НА ВАСИЛ КЪРКЕЛАНОВ
Името на Васил Къркеланов не се нуждае от стандартен коментар. Мисля че всички сме наясно какво той е направил в областта на съвременната фотография и в историята на Playboy - България. Фотосесиите му са ясно разпознаваеми, а името му в търсачката Google, е пряко свързано със 151 поста. Така че, ще пропусна строго подреденото изкуствоведско експозе и ще използвам случая да рагледам изложбата му ТЕЛА И ЛИЦА, и да ви споделя нещо за Васил Къркеланов, какъвто го познавам. Макар и неотдавна.
Васил Къркеланов твърди, че не е правил изложба от около десет години, а преди настоящата експозиция е имал три самостоятелни изяви. Според мен изложбите са поне трийсет, имайки предвид, кориците на водещите ни списания и фотографските сесии вътре в тях. Субективно погледнато, всеки брой на Playboy е своеобразна негова самостоятелна изложба. Обективно е той да не си спомня датата на последната си изява в галерия, като артист, защото оттогава е заснел огромно количество кадри, сменил е много обективи, експонирал е изключително красиви и известни модели. Всяко лице - със собствената си различна идентичност. Всяко тяло - със скритата еротика и явната провокативност в силуета. На фона на изминалото време и на перфекционизма на автора, наистина не е толкова важно колко изложби той е имал и кога са се случили те. Важен е човекът зад визьора, който според мен има две идентичности:
Обективно Васил Къркеланов е фотограф, оператор и режисьор, който много добре знае какво иска и как да го постигне. Без значение дали говорим за еротична или портретна фотография, за документално или игрално кино, за организаторски или психологически способности. Бил съм свидетел на реализацията на негови идеи, които те тласкат към изпълнението на невъзможни задачи, но без съмнение в крайната цел. Виждал съм как убеждава и успокоява капризни личности, с цел да постогне максимална естественост в атмосферата, а оттам и безусловност на крайния резултат. Всичко това, подплътено с желанието на Васил Къркеланов за идеалност на визията и убедителност на разказа. Много хора тайничко ненавиждат упоритостта му, заради крайните и мащабни идеи. Но го следват.
Субективно името на Васил Къркеланов се свързва с директност на изказа и сигурност в успеха на всяко фото и видео начинание. Символ за постигнато качество на образ, полиграфия, изобщо визия с ясна марка и адрес. Обществена популярност на базата на добре обмислена провокация. Може би много колеги и зрители не харсват формулата му. Но го гледат.
За мен е лесно да определя интересите си към творчеството на Васил Къркеланов, защото познавам тръпката която те кара да поставиш традиционното в абсолютно неординерна среда. Да поставиш фигура пред изхабен декор, във футуристично кресло или да я накараш да кацне като птичка насред мрачно езеро значи да осъществиш сънищата си наяве. Означава да поставиш модела си на прага на изтощението, ако се налага, за да изпита пълноценно удоволствие от изкуството. Да бъде съпричастен. Да се почувства като съавтор, без значение дали е медийна звезда или обикновено хубаво момиче.
Това изкуство да общуваш с модела и средата не се учи или наследява. При Васил Къркеланов това се случва естествено и може да се наблюдава във всеки кадър от изложбата му. Разгледайте телата и лицата в тази експозиция внимателно и, убеден съм, ще намерите различното в погледа и позата. Това което обединява образът на Ейнджи Евърхарт с този на Лили Иванова е субективният поглед зад обектива на Васко Къркеланов.
Тишина!
Снимки.
No comments:
Post a Comment